В Добруджа съм аз родена
и все ме вика тихо: " Остани ,,.
Но все забързана минавам, край житните поля.
Окото ми търси далечния хоризонт и не се
насища на равната земя.
Полето ме прегръща, навявайки тъга.
И всеки спомен в нощта изгрява.
Как пръста загребвам с двете си ръце,
отпивам глътка въздух от родния си край.
Знам, ще се завръщам при болката,
при своето сърце.
Там където небето никога не свършва ...