На Добруджа
В Добруджа съм аз родена
и все ме вика тихо: " Остани ,,.
Но все забързана минавам, край житните поля.
Окото ми търси далечния хоризонт и не се
насища на равната земя.
Полето ме прегръща, навявайки тъга.
И всеки спомен в нощта изгрява.
Как пръста загребвам с двете си ръце,
отпивам глътка въздух от родния си край.
Знам, ще се завръщам при болката,
при своето сърце.
Там където небето никога не свършва
и се слива с безкрайните жита.
Където на слънцето не му се ще да залезе,
а след залез денят още дълго не си отива.
Когато се мръкне, още жътва се жъне.
Сузан Метин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сузан Метин Всички права запазени
