На Добруджа
В Добруджа съм аз родена
и все ме вика тихо: " Остани ,,.
Но все забързана минавам, край житните поля.
Окото ми търси далечния хоризонт и не се
насища на равната земя.
Полето ме прегръща, навявайки тъга.
И всеки спомен в нощта изгрява.
Как пръста загребвам с двете си ръце,
отпивам глътка въздух от родния си край.
Знам, ще се завръщам при болката,
при своето сърце.
Там където небето никога не свършва
и се слива с безкрайните жита.
Където на слънцето не му се ще да залезе,
а след залез денят още дълго не си отива.
Когато се мръкне, още жътва се жъне.
Сузан Метин
© Сузан Метин All rights reserved.
