Не мога повече да те спасявам.

Не съм котвата, която те потопи.

Ти сам реши, че е по-добре да се

удавиш в собствените си пръстени 

от самозабрава, его и лъжи.

Наречи ме бездушна, ако искаш.

Вече не боли. Иглите, с които обичаше

да ме убождаш - ги стопих

в огъня, който сътворих. 

Омръзна ми да играем на бесилка - 

зад всяка моя дума - търсиш скрит мотив.

За толкова глупава ли ме имаш?

Зад всяко мое действие - палеше клечката с кибрит. 

Върви си. Повече не мога да бъда

на душата ти стражар - верен апаш.

Научих си урока - натрупах стаж. 

Не съм закачалка за емоционалния ти багаж. 

Не съм ти отдушника вече -

копче от закърпено палто.

Купи си ново. Мен ме няма.

Каквото и да направиш - все едно. 

На гневът ти - няма да отговарям. 

С него какво постигна? Жертва на

собствения си провал. На кому нещо, някога

от себе си си дал, че да очакваш почетен медал? 

Твоят венец оказа се фатален -

за наивниците като мен, на които го подари. Връщам ти го - не ми е нужен. 

Всеки сърба това, което си надроби.