На добър час
Не мога повече да те спасявам.
Не съм котвата, която те потопи.
Ти сам реши, че е по-добре да се
удавиш в собствените си пръстени
от самозабрава, его и лъжи.
Наречи ме бездушна, ако искаш.
Вече не боли. Иглите, с които обичаше
да ме убождаш - ги стопих
в огъня, който сътворих.
Омръзна ми да играем на бесилка -
зад всяка моя дума - търсиш скрит мотив.
За толкова глупава ли ме имаш?
Зад всяко мое действие - палеше клечката с кибрит.
Върви си. Повече не мога да бъда
на душата ти стражар - верен апаш.
Научих си урока - натрупах стаж.
Не съм закачалка за емоционалния ти багаж.
Не съм ти отдушника вече -
копче от закърпено палто.
Купи си ново. Мен ме няма.
Каквото и да направиш - все едно.
На гневът ти - няма да отговарям.
С него какво постигна? Жертва на
собствения си провал. На кому нещо, някога
от себе си си дал, че да очакваш почетен медал?
Твоят венец оказа се фатален -
за наивниците като мен, на които го подари. Връщам ти го - не ми е нужен.
Всеки сърба това, което си надроби.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
