На добър път, поете!
Камбаната в душата ми щом млъкне
и вече не напиша нито дума,
дали ще има сълзи, или глума,
дали звезда далечна ще помръкне?
Защо ли вярвам в чудесата прости,
красиво избродирани - със слово
Умрял поет - ще кажат, нищо ново,
земя и кръст...И Господ да му прости!
Но ще оставя вятърът сираче,
той хвърчила от строфи ще разнася.
Щурец през сълзи къра ще оглася.
Дъждът, прикрит зад дюлята ще плаче...
Ще свирне кос: "На добър път, поете,
изпращам ти светулка - да ти свети"!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
