30 окт. 2012 г., 12:20

На другата сутрин

1K 0 6

На другата сутрин отново ще мразя...
...ще мразя очите си, свикнали с теб,
ще мразя деня си - във стаята влязъл
и шумно отмил твойте устни по мен.

 

Отново ще мразя самотния ъгъл,
завивките топли, парфюма край тях
и сенките бледи по пръстена кръгъл,
разбил се в нощта ни - на капчици грях.

 

Ще мразя безкрайно познатите мисли
с безкрайното време, останало в мен,
любимия почерк по тъжните листи
и думите парещи - хванати в плен.

 

Ще мразя нощта, ще мразя звездите
и топлия мрак, навалял между тях,
без капчица обич ще зъзнат мечтите
и техните чувства, превърнати в прах.

 

Не зная защо, но навярно без думи
ще мразя душата си - търсеща мощ
във нежната болест, превзела ума ми...
... и теб ще те мразя... до другата нощ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...