На другата сутрин
На другата сутрин отново ще мразя...
...ще мразя очите си, свикнали с теб,
ще мразя деня си - във стаята влязъл
и шумно отмил твойте устни по мен.
Отново ще мразя самотния ъгъл,
завивките топли, парфюма край тях
и сенките бледи по пръстена кръгъл,
разбил се в нощта ни - на капчици грях.
Ще мразя безкрайно познатите мисли
с безкрайното време, останало в мен,
любимия почерк по тъжните листи
и думите парещи - хванати в плен.
Ще мразя нощта, ще мразя звездите
и топлия мрак, навалял между тях,
без капчица обич ще зъзнат мечтите
и техните чувства, превърнати в прах.
Не зная защо, но навярно без думи
ще мразя душата си - търсеща мощ
във нежната болест, превзела ума ми...
... и теб ще те мразя... до другата нощ...
© Чавдар All rights reserved.
