На другия край
Скрита съм аз, тук във нощта
и може би ти ще намериш пътеката.
Можеш ли сам да стовариш мощта,
идвайки сам, тих... с колелетата?
Нямаш ли срам, носиш ми скръб,
мухлясал таван; махни пердетата!
Късчета лед, кожа и мрак...
давам ти знак, спят дърветата.
Криеш ли пак спомена слаб;
Виждаш ли как отива във тъмното?
Денят е по-мъдър, но нека нощта вземе решение.
Ще се видим в отвъдното.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветан Цеков Все права защищены
