2.06.2009 г., 19:02 ч.

На другия край 

  Поезия » Друга
776 0 7

Скрита съм аз, тук във нощта
и може би ти ще намериш пътеката.
Можеш ли сам да стовариш мощта,    
идвайки сам, тих... с колелетата?

Нямаш ли срам, носиш ми скръб,
мухлясал таван; махни пердетата!
Късчета лед, кожа и мрак...
давам ти знак, спят дърветата.

Криеш ли пак спомена слаб;    
Виждаш ли как отива във тъмното?
Денят е по-мъдър, но нека нощта вземе решение.
Ще се видим в отвъдното.

© Цветан Цеков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??