3 февр. 2011 г., 16:01

На две

857 0 0

Дали ще има на света

още един поет без муза,

който наивно като мен

да пише, без да му е нужно?

А само липси да реди

във думи - кратички и прости,

за да запълни може би

главата си с ненужни мисли.

Къде са чувствата тогаз,

когато моето сърце

се счупи като стъклен пумпал,

докато днес въртеше се?

Сега на две разбито плаче,

но май му липсва музата.

Защото любовта е муза,

и не сърце, и не душа,

тях счупи ги

света.

Да, не любов остава, а муза.

Без душа. Просто така.

 


30.01.2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...