3 февр. 2011 г., 16:01

На две

864 0 0

Дали ще има на света

още един поет без муза,

който наивно като мен

да пише, без да му е нужно?

А само липси да реди

във думи - кратички и прости,

за да запълни може би

главата си с ненужни мисли.

Къде са чувствата тогаз,

когато моето сърце

се счупи като стъклен пумпал,

докато днес въртеше се?

Сега на две разбито плаче,

но май му липсва музата.

Защото любовта е муза,

и не сърце, и не душа,

тях счупи ги

света.

Да, не любов остава, а муза.

Без душа. Просто така.

 


30.01.2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...