Дали ще има на света

още един поет без муза,

който наивно като мен

да пише, без да му е нужно?

А само липси да реди

във думи - кратички и прости,

за да запълни може би

главата си с ненужни мисли.

Къде са чувствата тогаз,

когато моето сърце

се счупи като стъклен пумпал,

докато днес въртеше се?

Сега на две разбито плаче,

но май му липсва музата.

Защото любовта е муза,

и не сърце, и не душа,

тях счупи ги

света.

Да, не любов остава, а муза.

Без душа. Просто така.

30.01.2011г.