3.02.2011 г., 16:01

На две

860 0 0

Дали ще има на света

още един поет без муза,

който наивно като мен

да пише, без да му е нужно?

А само липси да реди

във думи - кратички и прости,

за да запълни може би

главата си с ненужни мисли.

Къде са чувствата тогаз,

когато моето сърце

се счупи като стъклен пумпал,

докато днес въртеше се?

Сега на две разбито плаче,

но май му липсва музата.

Защото любовта е муза,

и не сърце, и не душа,

тях счупи ги

света.

Да, не любов остава, а муза.

Без душа. Просто така.

 


30.01.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...