Feb 3, 2011, 4:01 PM

На две

  Poetry » Civic
853 0 0

Дали ще има на света

още един поет без муза,

който наивно като мен

да пише, без да му е нужно?

А само липси да реди

във думи - кратички и прости,

за да запълни може би

главата си с ненужни мисли.

Къде са чувствата тогаз,

когато моето сърце

се счупи като стъклен пумпал,

докато днес въртеше се?

Сега на две разбито плаче,

но май му липсва музата.

Защото любовта е муза,

и не сърце, и не душа,

тях счупи ги

света.

Да, не любов остава, а муза.

Без душа. Просто така.

 


30.01.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...