27 июн. 2007 г., 09:45

На дъщеря ми ІІ

746 0 2

Играчките ти в шкафа
ненужни ще са скоро, някой ден
и няма все да хващаш ми ръката,
забързана, щом крачиш  с мен.
Баща ти няма вечно  да е принца -
там някъде те чака вече друг
и друг ще знае всички твои тайни,
но ние ще сме вечно тук.
Ще искаш като птица волна
да можеш да отлитнеш надалеч,
дано да имам, Боже, тази мъдрост,
да дам дори и своите криле!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво , Таня, засега съвет стига , те крилата нейните ще растат и заякват всеки божи ден!
  • Нека има куража и силата да лети сама!
    И само когато и е много трудно, да се опре на твоите крила!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...