На дъщеря ми ІІ
Играчките ти в шкафа
ненужни ще са скоро, някой ден
и няма все да хващаш ми ръката,
забързана, щом крачиш с мен.
Баща ти няма вечно да е принца -
там някъде те чака вече друг
и друг ще знае всички твои тайни,
но ние ще сме вечно тук.
Ще искаш като птица волна
да можеш да отлитнеш надалеч,
дано да имам, Боже, тази мъдрост,
да дам дори и своите криле!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
