27.06.2007 г., 9:45 ч.

На дъщеря ми ІІ 

  Поезия
572 0 2

Играчките ти в шкафа
ненужни ще са скоро, някой ден
и няма все да хващаш ми ръката,
забързана, щом крачиш  с мен.
Баща ти няма вечно  да е принца -
там някъде те чака вече друг
и друг ще знае всички твои тайни,
но ние ще сме вечно тук.
Ще искаш като птица волна
да можеш да отлитнеш надалеч,
дано да имам, Боже, тази мъдрост,
да дам дори и своите криле!

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво , Таня, засега съвет стига , те крилата нейните ще растат и заякват всеки божи ден!
  • Нека има куража и силата да лети сама!
    И само когато и е много трудно, да се опре на твоите крила!
Предложения
: ??:??