Играчките ти в шкафа
ненужни ще са скоро, някой ден
и няма все да хващаш ми ръката,
забързана, щом крачиш с мен.
Баща ти няма вечно да е принца -
там някъде те чака вече друг
и друг ще знае всички твои тайни,
но ние ще сме вечно тук.
Ще искаш като птица волна
да можеш да отлитнеш надалеч,
дано да имам, Боже, тази мъдрост,
да дам дори и своите криле!
© Таня Панайотова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
