3 дек. 2019 г., 09:27

На един дъх разстояние

929 0 0

На един дъх разстояние,

а далече, необозримо далече,

колкото до екватора

или пустинята Мохабе.

Географията е наречие,

за страхливите оправдание.

Алюзия са напуканите ми устни,

пресъхнали от мълчание,

ронливи са в пясъка стъпките

в посоката предначертана.

Преглъщам думите диви

зверчета на отчаяние,

миражите променливи ме водят

към оазиса на страдание.

Проблесват, примамват, угасват

знаци за болка и изкупление.

Неизвестното става известно,

когато се слееш с времето.

За сетен път преоткривам,

че пътят е твърда величина.

Само на един дъх разстояние,

пулсът сърдечен е скоростта…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...