На един дъх разстояние,

а далече, необозримо далече,

колкото до екватора

или пустинята Мохабе.

Географията е наречие,

за страхливите оправдание.

Алюзия са напуканите ми устни,

пресъхнали от мълчание,

ронливи са в пясъка стъпките

в посоката предначертана.

Преглъщам думите диви

зверчета на отчаяние,

миражите променливи ме водят

към оазиса на страдание.

Проблесват, примамват, угасват

знаци за болка и изкупление.

Неизвестното става известно,

когато се слееш с времето.

За сетен път преоткривам,

че пътят е твърда величина.

Само на един дъх разстояние,

пулсът сърдечен е скоростта…