Donka900 (Триб Трибс)
37 472
13 апр. 2010 г., 21:23

На един моряк 

  Поэзия » Пейзажная
1039 0 3

На един моряк

 

Край брега, до пристана

лекичко полюшваше се лодка,

пясъци оставаха непреброени

следи във мойте спомени...

отдавна забравена разходка.

Аз и ти, но теб те няма,

чакам те от фара да помахаш.

Красив пейзаж, но недовършен,

защото няма го моряка.

Остави само шапката си в мене

да напомня за онази среща.

Вървя със чайките самотна,

времето да върна се опитвам,

стискам спомена от тебе в шепи

и искам да се върнеш... искам.

Това море е тъй самотно,

а имаше значение,

когато вятърът донесе ми словата ти,

тихия ти шепот, че ме искаш.

На най-красивия моряк не дадох нищо,

може би и затова сега го няма...

поглеждам... горе фара,

някой ми помаха... тръгвам,

оглеждам се в миража от водата,

но виждам само шапката ти във ръцете си...

било е блян на сетивата...

(2002)

 

 

© Триб Трибс Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??