На един моряк
На един моряк
Край брега, до пристана
лекичко полюшваше се лодка,
пясъци оставаха непреброени
следи във мойте спомени...
отдавна забравена разходка.
Аз и ти, но теб те няма,
чакам те от фара да помахаш.
Красив пейзаж, но недовършен,
защото няма го моряка.
Остави само шапката си в мене
да напомня за онази среща.
Вървя със чайките самотна,
времето да върна се опитвам,
стискам спомена от тебе в шепи
и искам да се върнеш... искам.
Това море е тъй самотно,
а имаше значение,
когато вятърът донесе ми словата ти,
тихия ти шепот, че ме искаш.
На най-красивия моряк не дадох нищо,
може би и затова сега го няма...
поглеждам... горе фара,
някой ми помаха... тръгвам,
оглеждам се в миража от водата,
но виждам само шапката ти във ръцете си...
било е блян на сетивата...
(2002)
© Триб Трибс All rights reserved.
