На един музикант      

                                               Крачат успоредно разни сюжети,

                                               навъсени спомени до весели куплети.                         

                                               В такава неритмична история

                                               ме заведе случайната траектория

                                               на опазена диря в безкрая, който

                                               е далече. Но времето засече нова

                                               перспектива. Дали си я бива? Не зная.

                                               Това може да се каже едва накрая.

                                               А някога, прашни и кални, те света

                                               обиколиха. Въздушни кули строиха.

                                               После ги разрушиха и  останаха    

                                               бездомни, но свободата си поделиха.

                                               Ходиха, бродиха, ядоха и пиха.

                                               Една сутрин откриха,че са пак

                                               там, където зората се усмихваше

                                               на тревата. А слънцето будеше

                                               небето, което все гледаше полето

                                               и вече искаше да слезе на земята.

                                               Омръзна му  блясъкът на висината

                                                и поиска да отиде при ония, двамата, 

                                                които още спяха на поляната.

                                                            Wali /Виолета Томова/            

                                                      .