На един музикант
На един музикант
Крачат успоредно разни сюжети,
навъсени спомени до весели куплети.
В такава неритмична история
ме заведе случайната траектория
на опазена диря в безкрая, който
е далече. Но времето засече нова
перспектива. Дали си я бива? Не зная.
Това може да се каже едва накрая.
А някога, прашни и кални, те света
обиколиха. Въздушни кули строиха.
После ги разрушиха и останаха
бездомни, но свободата си поделиха.
Ходиха, бродиха, ядоха и пиха.
Една сутрин откриха,че са пак
там, където зората се усмихваше
на тревата. А слънцето будеше
небето, което все гледаше полето
и вече искаше да слезе на земята.
Омръзна му блясъкът на висината
и поиска да отиде при ония, двамата,
които още спяха на поляната.
Wali /Виолета Томова/
.
© Виолета Томова All rights reserved.
