22 апр. 2010 г., 08:09

На едно момиче...

827 0 2

/провокирано от "Едно момиче..."- smile 1(Валка)

Помътня огледалото от праха на раздялата.

Моето име недокоснато бе.

Бяхме в мечтите си... Помниш ли, Валя?

От Любов и от Топло две бели криле...

Кой сега е със тебе до морето от нежност?

Кой поднася мечти, изгрев и грозде?

Само хладният вятър те целува небрежно...

Моята болка изстина и е тъжно и грозно...

Ти стоиш до прозореца... Аз съм дъжд по стъклата...

Разтичам се нейде в отреченото мълчание...

Тайно, без обещания, ти целувам ръката,

порастналото момиче и нямото ти  страдание...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...