На едно момиче...
/провокирано от "Едно момиче..."- smile 1(Валка)
Помътня огледалото от праха на раздялата.
Моето име недокоснато бе.
Бяхме в мечтите си... Помниш ли, Валя?
От Любов и от Топло две бели криле...
Кой сега е със тебе до морето от нежност?
Кой поднася мечти, изгрев и грозде?
Само хладният вятър те целува небрежно...
Моята болка изстина и е тъжно и грозно...
Ти стоиш до прозореца... Аз съм дъжд по стъклата...
Разтичам се нейде в отреченото мълчание...
Тайно, без обещания, ти целувам ръката,
порастналото момиче и нямото ти страдание...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
