Apr 22, 2010, 8:09 AM

На едно момиче...

  Poetry » Love
823 0 2

/провокирано от "Едно момиче..."- smile 1(Валка)

Помътня огледалото от праха на раздялата.

Моето име недокоснато бе.

Бяхме в мечтите си... Помниш ли, Валя?

От Любов и от Топло две бели криле...

Кой сега е със тебе до морето от нежност?

Кой поднася мечти, изгрев и грозде?

Само хладният вятър те целува небрежно...

Моята болка изстина и е тъжно и грозно...

Ти стоиш до прозореца... Аз съм дъжд по стъклата...

Разтичам се нейде в отреченото мълчание...

Тайно, без обещания, ти целувам ръката,

порастналото момиче и нямото ти  страдание...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...