10 июн. 2016 г., 13:19

На Евтим Евтимов

905 1 5

 

НА ЕВТИМ ЕВТИМОВ

 

Аз съм сигурна, че я получи,

любовта, дето толкова търсеше.

Бе орисана да ти се случи,

щом с крила във куплетите пърхаше.

 

С обич истинска и без везни,

като слънчево изкупление

от кръвта на ранимите дни

ти твореше живот-стихотворение.

 

Затова вместо с цвете сега

до съня ти заставам с рими.

А небето постила с дъга

твоя път към необозримото.

 

8.06.2016

 

Последно сбогом, Поете...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели, извини ме, че две години не съм забелязала посещението ти и оставения коментар под това стихотворение! Благодаря ти!
  • Достойно!
    Поклон пред Човека и Поета Евтим Евтимов!
  • Поклоних му се... със сълзи на очи и с две бели рози... И стихотворението му дадох - нека го отнесе заедно с обичта ми в отвъдното... Той наистина ще остане най-големият Човек, до който моята съдба се е докоснала.
    Мир и упокой да намери душата ти, Поете!
  • Поклон!
  • Евтим е голям човек и голям поет!!!
    Дълбок поклон!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...