На Евтим Евтимов

10 июн. 2016 г., 13:19

Поэзия » Гражданская

717 1 5

НА ЕВТИМ ЕВТИМОВ

Аз съм сигурна, че я получи,

любовта, дето толкова търсеше.

Бе орисана да ти се случи,

щом с крила във куплетите пърхаше.

С обич истинска и без везни,

като слънчево изкупление

от кръвта на ранимите дни

ти твореше живот-стихотворение.

Затова вместо с цвете сега

до съня ти заставам с рими.

А небето постила с дъга

твоя път към необозримото.

8.06.2016

Последно сбогом, Поете...

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-10-02T14:32:31+03:00

Ели, извини ме, че две години не съм забелязала посещението ти и оставения коментар под това стихотворение! Благодаря ти!
voda (Елица Ангелова)

2016-06-10T19:42:40+03:00

Достойно!
Поклон пред Човека и Поета Евтим Евтимов!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2016-06-10T14:25:40+03:00

Поклоних му се... със сълзи на очи и с две бели рози... И стихотворението му дадох - нека го отнесе заедно с обичта ми в отвъдното... Той наистина ще остане най-големият Човек, до който моята съдба се е докоснала.
Мир и упокой да намери душата ти, Поете!
radiola (Рада Димова)

2016-06-10T14:19:32+03:00

Поклон!
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

2016-06-10T14:07:29+03:00

Евтим е голям човек и голям поет!!!
Дълбок поклон!!!