10.06.2016 г., 13:19

На Евтим Евтимов

903 1 5

 

НА ЕВТИМ ЕВТИМОВ

 

Аз съм сигурна, че я получи,

любовта, дето толкова търсеше.

Бе орисана да ти се случи,

щом с крила във куплетите пърхаше.

 

С обич истинска и без везни,

като слънчево изкупление

от кръвта на ранимите дни

ти твореше живот-стихотворение.

 

Затова вместо с цвете сега

до съня ти заставам с рими.

А небето постила с дъга

твоя път към необозримото.

 

8.06.2016

 

Последно сбогом, Поете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ели, извини ме, че две години не съм забелязала посещението ти и оставения коментар под това стихотворение! Благодаря ти!
  • Достойно!
    Поклон пред Човека и Поета Евтим Евтимов!
  • Поклоних му се... със сълзи на очи и с две бели рози... И стихотворението му дадох - нека го отнесе заедно с обичта ми в отвъдното... Той наистина ще остане най-големият Човек, до който моята съдба се е докоснала.
    Мир и упокой да намери душата ти, Поете!
  • Поклон!
  • Евтим е голям човек и голям поет!!!
    Дълбок поклон!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...