10.06.2016 г., 13:19 ч.

На Евтим Евтимов 

  Поезия » Гражданска
715 1 5

 

НА ЕВТИМ ЕВТИМОВ

 

Аз съм сигурна, че я получи,

любовта, дето толкова търсеше.

Бе орисана да ти се случи,

щом с крила във куплетите пърхаше.

 

С обич истинска и без везни,

като слънчево изкупление

от кръвта на ранимите дни

ти твореше живот-стихотворение.

 

Затова вместо с цвете сега

до съня ти заставам с рими.

А небето постила с дъга

твоя път към необозримото.

 

8.06.2016

 

Последно сбогом, Поете...

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ели, извини ме, че две години не съм забелязала посещението ти и оставения коментар под това стихотворение! Благодаря ти!
  • Достойно!
    Поклон пред Човека и Поета Евтим Евтимов!
  • Поклоних му се... със сълзи на очи и с две бели рози... И стихотворението му дадох - нека го отнесе заедно с обичта ми в отвъдното... Той наистина ще остане най-големият Човек, до който моята съдба се е докоснала.
    Мир и упокой да намери душата ти, Поете!
  • Поклон!
  • Евтим е голям човек и голям поет!!!
    Дълбок поклон!!!
Предложения
: ??:??