НА ЕВТИМ ЕВТИМОВ
Аз съм сигурна, че я получи,
любовта, дето толкова търсеше.
Бе орисана да ти се случи,
щом с крила във куплетите пърхаше.
С обич истинска и без везни,
като слънчево изкупление
от кръвта на ранимите дни
ти твореше живот-стихотворение.
Затова вместо с цвете сега
до съня ти заставам с рими.
А небето постила с дъга
твоя път към необозримото.
8.06.2016
Последно сбогом, Поете...
© Мария Панайотова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
