На гости
На гости
Ще оставя врата отворена,
да влиза който си ще,
приятели имах дузина
и колкото щеш - врагове!...
На малката кухнеска маса
седя и пиша ти стих,
увяхва ми тъжната роза,
която не ти подарих...
Добре сте дошли във дома ми,
дори и ти, добре си дошла!
На мен е спокоен съня ми,
елате за туй през деня!...
Не искам да тръгваш, разлюбена,
не съм те поканил от скука,
а вие тълпа сте, изгубена,
която се храни със клюки...
Ела, облечена празнично,
със оня чар, за завиждане,
ще псувам на глас, поетично,
всички тях... за довиждане!...
Д. Антонов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
