На гости
На гости
Ще оставя врата отворена,
да влиза който си ще,
приятели имах дузина
и колкото щеш - врагове!...
На малката кухнеска маса
седя и пиша ти стих,
увяхва ми тъжната роза,
която не ти подарих...
Добре сте дошли във дома ми,
дори и ти, добре си дошла!
На мен е спокоен съня ми,
елате за туй през деня!...
Не искам да тръгваш, разлюбена,
не съм те поканил от скука,
а вие тълпа сте, изгубена,
която се храни със клюки...
Ела, облечена празнично,
със оня чар, за завиждане,
ще псувам на глас, поетично,
всички тях... за довиждане!...
Д. Антонов
© Данаил Антонов All rights reserved.
