На гости

4 февр. 2009 г., 21:29

Поэзия

601 0 2

О, есен тъжна,
обхванала моята същина,
поставена във плен на егоизма,
бедна човешка душа.

Повикана за радост и утеха,
затворена във клетка
за трохи,
плащаш със всички твои свободи.

Захапала със зъби
последното останало от теб,
ти плачеш на листа
ред по ред.

Но потърпи, сърце,
ще дойде твоят ден,
дано тогава
останало си в мен.
07.01.2009

На гости

Свързани произведения

Комментарии

Предложения