wola (Гери) wola (Гери)
5 53
Feb 4, 2009, 9:29 PM

На гости

  Poetry
960 0 2
О, есен тъжна,
обхванала моята същина,
поставена във плен на егоизма,
бедна човешка душа.

Повикана за радост и утеха,
затворена във клетка
за трохи,
плащаш със всички твои свободи.

Захапала със зъби
последното останало от теб,
ти плачеш на листа
ред по ред.

Но потърпи, сърце,
ще дойде твоят ден,
дано тогава
останало си в мен.
                 07.01.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0