На гости
961
0
2
О, есен тъжна,
обхванала моята същина,
поставена във плен на егоизма,
бедна човешка душа.
Повикана за радост и утеха,
затворена във клетка
за трохи,
плащаш със всички твои свободи.
Захапала със зъби
последното останало от теб,
ти плачеш на листа
ред по ред.
Но потърпи, сърце,
ще дойде твоят ден,
дано тогава
останало си в мен.
07.01.2009
обхванала моята същина,
поставена във плен на егоизма,
бедна човешка душа.
Повикана за радост и утеха,
затворена във клетка
за трохи,
плащаш със всички твои свободи.
Захапала със зъби
последното останало от теб,
ти плачеш на листа
ред по ред.
Но потърпи, сърце,
ще дойде твоят ден,
дано тогава
останало си в мен.
07.01.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Всички права запазени
