На грешния

Поэзия

561 0 11

Когато любовта очите си затвори...

Когато тръгне си от теб!?

Душата празна стене в тебе,

и болката се гърчи в гаден силует.

Потъваш, гниеш в живата си смърт

нещастна.

Умираш...Макар да чувстваш,

че си жив.

Затуй че давиш се във собствените си

сълзи горчиви.

Проклинаш любовта навред.

Защото тя омаялате е с отрова.

Която вече гние в теб.

-Сега си сам...Самотен и разкъсан.

-Когато любовта очите си затвори.

Оставаш сам е без сърце !?

Защо ли? Защото дал си го

на грешен...

А не на точния човек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Предполагам че така става не знам!Ще поживеем ще видим☺!Благодаря за веселият коментар Йоана!!!До нови!

2016-09-15T10:05:56+03:00
limeruna (Йоана)

Да дадеш сърцето си - буквално, на грешния човек... Леле, това звучи ужасяващо... Как ли можем да си го вземем обратно, с нова любов? Май често ни се налага да ни расте ново сърце. Поздрав...

2016-09-15T09:38:46+03:00
aap (Ангел)

Радвам се че ти е харесъл стиха Силви!!!Благодаря от сърце!До нови!

2016-09-15T06:43:30+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много ми хареса,прочетох го на един дъх!

2016-09-14T23:20:55+03:00
aap (Ангел)

Сигурно е!!!Благодаря Васе за коментара!До скоро!

2016-09-14T13:32:44+03:00