На грешния
Когато любовта очите си затвори...
Когато тръгне си от теб!?
Душата празна стене в тебе,
и болката се гърчи в гаден силует.
Потъваш, гниеш в живата си смърт
нещастна.
Умираш...Макар да чувстваш,
че си жив.
Затуй че давиш се във собствените си
сълзи горчиви.
Проклинаш любовта навред.
Защото тя омаялате е с отрова.
Която вече гние в теб.
-Сега си сам...Самотен и разкъсан.
-Когато любовта очите си затвори.
Оставаш сам е без сърце !?
Защо ли? Защото дал си го
на грешен...
А не на точния човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
Май често ни се налага да ни расте ново сърце. Поздрав...
