aap (Ангел)
916 3691
13.09.2016 г., 20:33 ч.

На грешния 

  Поезия
417 0 12

Когато любовта очите си затвори...

Когато тръгне си от теб!?

Душата празна стене в тебе,

и болката се гърчи в гаден силует.

Потъваш, гниеш в живата си смърт

нещастна.

Умираш...Макар да чувстваш,

че си жив.

Затуй че давиш се във собствените си

сълзи горчиви.

Проклинаш любовта навред.

Защото тя омаялате е с отрова.

Която вече гние в теб.

-Сега си сам...Самотен и разкъсан.

-Когато любовта очите си затвори.

Оставаш сам е без сърце !?

Защо ли? Защото дал си го 

на грешен...

А не на точния човек.

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Предполагам че така става не знам!Ще поживеем ще видим☺!Благодаря за веселият коментар Йоана!!!До нови!
  • Да дадеш сърцето си - буквално, на грешния човек... Леле, това звучи ужасяващо... Как ли можем да си го вземем обратно, с нова любов? Май често ни се налага да ни расте ново сърце. Поздрав...
  • Радвам се че ти е харесъл стиха Силви!!!Благодаря от сърце!До нови!
  • Много ми хареса,прочетох го на един дъх!
  • Сигурно е!!!Благодаря Васе за коментара!До скоро!
  • Грешките се изплащат скъпо, особено в любовта. Поздрав!
  • Благодаря Миме радвам се че намина и сподели!☺
  • Много тъжен стих, откровението завладява.Не се натъжавай, когато те отмине любовта. Има и други ценности в живота , които ни крепят.
  • Така е Влади живона учи но понякога човек губи вярата!И трябва време да заздравее!!!До нови!
  • Благодаря Рени радвам се че намина и сподели!До нови!!!
  • Привет, Ачо - сърцето обича да се явява на "поправителен"....поздрав!
Предложения
: ??:??