3 февр. 2019 г., 17:00

На хлебарницата

582 2 7

Пред хлебарницата в сéло,

десет баби се събрали.

Със забрадки на главите

те оправят новинѝте.

 

А пред тях незнайно внуче

с нови дрешки пременено.

Хем подскача, хем се суче,

като ѝстинско вретéно.

 

Ти на кой си,баба тука?

Откъде ти е родáта?

На Цветан ли беше внука?

И живееш до реката?

 

Как се казва твоят татко?

Майка ти е адвокат?

Май прилича ми на Статко!

Не, ма! Той е много млад!

 

На Синѝгерите* мяза,

виж му сините очи!

Чедо, имаш ли сестриче?

Тия пълни са с пари...

 

Аз дошъл съм хляб да купя,

не на разпит пред съда!

После залче, ще отчупя

и ще хукна към дома!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Мил спомен от моето детство. Тогава хлябът беше по - вкусен, дъхав и с препечена коричка.😢

- * Синѝгерите - фамилия, род.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Гавраиле!
  • Лек стих който събужда отдавна забравени спомени.
  • Благодаря,Влади, Васе, Мария, Веси, Пепи! Наистина беше отдавна. Много отдавна...
  • По селата са така, разпитват - "Ти, чие си?", "Чия унука си?" и т. н....А що се отнася до хляба - ми направо ми замириса някогашния дъхав хляб с коричка...Особено кръглия - все с крайшник, а като го поръсиш с чубрица още топъл, топъл...мммм...Охх, много се отплеснах, Хари!...Детски спомени - там ме отнесе!
  • Замириса ми на топъл хляб, ама от онзи - който правеха едно време във фурната, ръчния, дето докато го занесеш в къщи половината вече го нямаше Разкошно стихче! Браво, Хари!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...