Feb 3, 2019, 5:00 PM

На хлебарницата

  Poetry » Other
578 2 7

Пред хлебарницата в сéло,

десет баби се събрали.

Със забрадки на главите

те оправят новинѝте.

 

А пред тях незнайно внуче

с нови дрешки пременено.

Хем подскача, хем се суче,

като ѝстинско вретéно.

 

Ти на кой си,баба тука?

Откъде ти е родáта?

На Цветан ли беше внука?

И живееш до реката?

 

Как се казва твоят татко?

Майка ти е адвокат?

Май прилича ми на Статко!

Не, ма! Той е много млад!

 

На Синѝгерите* мяза,

виж му сините очи!

Чедо, имаш ли сестриче?

Тия пълни са с пари...

 

Аз дошъл съм хляб да купя,

не на разпит пред съда!

После залче, ще отчупя

и ще хукна към дома!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Мил спомен от моето детство. Тогава хлябът беше по - вкусен, дъхав и с препечена коричка.😢

- * Синѝгерите - фамилия, род.

Comments

Comments

  • Благодаря, Гавраиле!
  • Лек стих който събужда отдавна забравени спомени.
  • Благодаря,Влади, Васе, Мария, Веси, Пепи! Наистина беше отдавна. Много отдавна...
  • По селата са така, разпитват - "Ти, чие си?", "Чия унука си?" и т. н....А що се отнася до хляба - ми направо ми замириса някогашния дъхав хляб с коричка...Особено кръглия - все с крайшник, а като го поръсиш с чубрица още топъл, топъл...мммм...Охх, много се отплеснах, Хари!...Детски спомени - там ме отнесе!
  • Замириса ми на топъл хляб, ама от онзи - който правеха едно време във фурната, ръчния, дето докато го занесеш в къщи половината вече го нямаше Разкошно стихче! Браво, Хари!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....