3.02.2019 г., 17:00

На хлебарницата

583 2 7

Пред хлебарницата в сéло,

десет баби се събрали.

Със забрадки на главите

те оправят новинѝте.

 

А пред тях незнайно внуче

с нови дрешки пременено.

Хем подскача, хем се суче,

като ѝстинско вретéно.

 

Ти на кой си,баба тука?

Откъде ти е родáта?

На Цветан ли беше внука?

И живееш до реката?

 

Как се казва твоят татко?

Майка ти е адвокат?

Май прилича ми на Статко!

Не, ма! Той е много млад!

 

На Синѝгерите* мяза,

виж му сините очи!

Чедо, имаш ли сестриче?

Тия пълни са с пари...

 

Аз дошъл съм хляб да купя,

не на разпит пред съда!

После залче, ще отчупя

и ще хукна към дома!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Мил спомен от моето детство. Тогава хлябът беше по - вкусен, дъхав и с препечена коричка.😢

- * Синѝгерите - фамилия, род.

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Гавраиле!
  • Лек стих който събужда отдавна забравени спомени.
  • Благодаря,Влади, Васе, Мария, Веси, Пепи! Наистина беше отдавна. Много отдавна...
  • По селата са така, разпитват - "Ти, чие си?", "Чия унука си?" и т. н....А що се отнася до хляба - ми направо ми замириса някогашния дъхав хляб с коричка...Особено кръглия - все с крайшник, а като го поръсиш с чубрица още топъл, топъл...мммм...Охх, много се отплеснах, Хари!...Детски спомени - там ме отнесе!
  • Замириса ми на топъл хляб, ама от онзи - който правеха едно време във фурната, ръчния, дето докато го занесеш в къщи половината вече го нямаше Разкошно стихче! Браво, Хари!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...