26 авг. 2011 г., 22:29

*** /на И./

880 0 0

Недей разравя неугаснали жарави...

Защото по-вече от тях боли...

Дори за миг не ме пожали,

когато във живота ми се появи...

НЕ ИСКАМ ЖАЛ! Не искам, чуваш ли?!...

С нозете боси стъпвам по жарава...

Аз само исках да не бъда ничия...

Душата ми остана неразбрана...

Когато падна, пак ще се изправя...

И смисъл няма от сълзи....

Недей разравя неугаснали жарави -

щастлив във самотата си бъди....

.....БОЛИ!...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райна Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...