Недей разравя неугаснали жарави...
Защото по-вече от тях боли...
Дори за миг не ме пожали,
когато във живота ми се появи...
НЕ ИСКАМ ЖАЛ! Не искам, чуваш ли?!...
С нозете боси стъпвам по жарава...
Аз само исках да не бъда ничия...
Душата ми остана неразбрана...
Когато падна, пак ще се изправя...
И смисъл няма от сълзи....
Недей разравя неугаснали жарави -
щастлив във самотата си бъди....
.....БОЛИ!...
© Райна Недялкова Все права защищены