26.08.2011 г., 22:29

*** /на И./

884 0 0

Недей разравя неугаснали жарави...

Защото по-вече от тях боли...

Дори за миг не ме пожали,

когато във живота ми се появи...

НЕ ИСКАМ ЖАЛ! Не искам, чуваш ли?!...

С нозете боси стъпвам по жарава...

Аз само исках да не бъда ничия...

Душата ми остана неразбрана...

Когато падна, пак ще се изправя...

И смисъл няма от сълзи....

Недей разравя неугаснали жарави -

щастлив във самотата си бъди....

.....БОЛИ!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....