*** /на И./

26 ago 2011, 22:29

Poesía » De amor

621 0 0

Недей разравя неугаснали жарави...

Защото по-вече от тях боли...

Дори за миг не ме пожали,

когато във живота ми се появи...

НЕ ИСКАМ ЖАЛ! Не искам, чуваш ли?!...

С нозете боси стъпвам по жарава...

Аз само исках да не бъда ничия...

Душата ми остана неразбрана...

Когато падна, пак ще се изправя...

И смисъл няма от сълзи....

Недей разравя неугаснали жарави -

щастлив във самотата си бъди....

.....БОЛИ!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.