16 авг. 2008 г., 18:11

***(на И.)

817 0 5

на И.

Разплита нежно изгревът коси...

Усетил на сърцето ми копнежа...

До мен притихнал се събуждаш ти,

дарявайки ми шепа нежност...

Нашепва вятърът във утринта

най-милите слова за мене...

И вплела пръсти в твоята ръка

усещам те... Завинаги... До мене...

На мен ми шепа нежност стига...

Двама да посрещнем утринта...

Притихнала до теб, щастлива,

да галиш нежно моята коса...

При мене остани! Не си отивай!...

В сърцето ми е жива любовта...

Щастлив до мене да заспиваш...

До теб завинаги да срещам утринта...

.....................................................................

Разплита нежно изгревът коси...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райна Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...