14 февр. 2009 г., 11:58

На Иван и на невъзможните обстоятелства, и мъже 

  Поэзия » Любовная
638 0 2
Усмихна ми се. Ужас! Край!
Моля те, стой навън и си пуши!
На усмивки как да устоя не зная,
още по-малко щом хубав мъж с тях върви.

О, не! Реши да влезе вътре.
Върви към мен и ми говори.
Бързо, откъде да се измъкна!?
Спешно ми трябва тема за спорене!

Какво?! Съгласен е със мене?!
Кажете, много ли личи,
че гледам го уж някак си студено,
а от радост, че седна до мен, подпалиха се моите очи.

Не искам в теб да се заглеждам!
Задръж невъзможните си обстоятелства.
Той сви рамене и през вратата изчезна.
Почакай! Аз още върша спрямо себе си предателства...

14.02.2009г.
гр. Пловдив

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??