Усмихна ми се. Ужас! Край! Моля те, стой навън и си пуши! На усмивки как да устоя не зная, още по-малко щом хубав мъж с тях върви.
О, не! Реши да влезе вътре. Върви към мен и ми говори. Бързо, откъде да се измъкна!? Спешно ми трябва тема за спорене!
Какво?! Съгласен е със мене?! Кажете, много ли личи, че гледам го уж някак си студено, а от радост, че седна до мен, подпалиха се моите очи.
Не искам в теб да се заглеждам! Задръж невъзможните си обстоятелства. Той сви рамене и през вратата изчезна. Почакай! Аз още върша спрямо себе си предателства...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Колкото четящи са прочели стихът ти,толкова Шестици заслужава-То!!!...