На Иван и на невъзможните обстоятелства, и мъже
Усмихна ми се. Ужас! Край!
Моля те, стой навън и си пуши!
На усмивки как да устоя не зная,
още по-малко щом хубав мъж с тях върви.
О, не! Реши да влезе вътре.
Върви към мен и ми говори.
Бързо, откъде да се измъкна!?
Спешно ми трябва тема за спорене!
Какво?! Съгласен е със мене?!
Кажете, много ли личи,
че гледам го уж някак си студено,
а от радост, че седна до мен, подпалиха се моите очи.
Не искам в теб да се заглеждам!
Задръж невъзможните си обстоятелства.
Той сви рамене и през вратата изчезна.
Почакай! Аз още върша спрямо себе си предателства...
14.02.2009г.
гр. Пловдив
Моля те, стой навън и си пуши!
На усмивки как да устоя не зная,
още по-малко щом хубав мъж с тях върви.
О, не! Реши да влезе вътре.
Върви към мен и ми говори.
Бързо, откъде да се измъкна!?
Спешно ми трябва тема за спорене!
Какво?! Съгласен е със мене?!
Кажете, много ли личи,
че гледам го уж някак си студено,
а от радост, че седна до мен, подпалиха се моите очи.
Не искам в теб да се заглеждам!
Задръж невъзможните си обстоятелства.
Той сви рамене и през вратата изчезна.
Почакай! Аз още върша спрямо себе си предателства...
14.02.2009г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
