На Иван и на невъзможните обстоятелства, и мъже
Усмихна ми се. Ужас! Край!
Моля те, стой навън и си пуши!
На усмивки как да устоя не зная,
още по-малко щом хубав мъж с тях върви.
О, не! Реши да влезе вътре.
Върви към мен и ми говори.
Бързо, откъде да се измъкна!?
Спешно ми трябва тема за спорене!
Какво?! Съгласен е със мене?!
Кажете, много ли личи,
че гледам го уж някак си студено,
а от радост, че седна до мен, подпалиха се моите очи.
Не искам в теб да се заглеждам!
Задръж невъзможните си обстоятелства.
Той сви рамене и през вратата изчезна.
Почакай! Аз още върша спрямо себе си предателства...
14.02.2009г.
гр. Пловдив
Моля те, стой навън и си пуши!
На усмивки как да устоя не зная,
още по-малко щом хубав мъж с тях върви.
О, не! Реши да влезе вътре.
Върви към мен и ми говори.
Бързо, откъде да се измъкна!?
Спешно ми трябва тема за спорене!
Какво?! Съгласен е със мене?!
Кажете, много ли личи,
че гледам го уж някак си студено,
а от радост, че седна до мен, подпалиха се моите очи.
Не искам в теб да се заглеждам!
Задръж невъзможните си обстоятелства.
Той сви рамене и през вратата изчезна.
Почакай! Аз още върша спрямо себе си предателства...
14.02.2009г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.
