7 июн. 2007 г., 16:41

На жената, която ме накара да пиша поезия!

1.7K 0 2
Когато те срещнах за първи път в съня си,
аз обикнах момичето с честните сини очи.
Ала когато наяве ги видях отново,
те ме накараха да пиша лирика!

И всеки път, когато в моите стихове
заговорят със своите си искрени думи,
сякаш не аз, а сърцето ми ги реди без плач!
Ала зная, че тези до нея ще стигнат някога
и тогаз аз и тя ще бъдем най-щастливи!

Нощ е! Поглеждайки към нощното небе,
аз намерих твоите сини честни очи!
Намирайки ги, аз ги зарових в нежната си гръд!
И нека завинаги тези тъжни очи бъдат мои!

Знам, че лудост е това, но в любовта всичко е позволено,
аз реших да те обичам в рими, защото знам едно,
че в моето сърце ти ще бъдеш веч и завинаги!
Обичам те! Малко е да се каже, но е много силно!

Затова всяка нощ, когато имат среща нашите сънища,
аз ще ти подарявам по един стих, за да не забравяш любовта ми!
Всяка нощ ти и аз ще сме далеч от хората и от всички,
за да може да се обичаме далеч от хорските клюки и злени!

И тези сини очи вечно ще ме карат
да пиша красиви думи за теб,
момиче най красиво и най-неповторимо!
ОБИЧАМ ТЕ, С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще си послужа с 1 мъдрост, но честно казано, не знам на кого е. "Да обичаш е нищо, да те обичат е нещо, а да обичаш и да бъдеш обичан е всичко"...
  • Невероятно е - толкова тъжно, но и същевременно толкова красиво.... просто защото е истинско!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...