Когато те срещнах за първи път в съня си,
аз обикнах момичето с честните сини очи.
Ала когато наяве ги видях отново,
те ме накараха да пиша лирика!

И всеки път, когато в моите стихове
заговорят със своите си искрени думи,
сякаш не аз, а сърцето ми ги реди без плач!
Ала зная, че тези до нея ще стигнат някога
и тогаз аз и тя ще бъдем най-щастливи!

Нощ е! Поглеждайки към нощното небе,
аз намерих твоите сини честни очи!
Намирайки ги, аз ги зарових в нежната си гръд!
И нека завинаги тези тъжни очи бъдат мои!

Знам, че лудост е това, но в любовта всичко е позволено,
аз реших да те обичам в рими, защото знам едно,
че в моето сърце ти ще бъдеш веч и завинаги!
Обичам те! Малко е да се каже, но е много силно!

Затова всяка нощ, когато имат среща нашите сънища,
аз ще ти подарявам по един стих, за да не забравяш любовта ми!
Всяка нощ ти и аз ще сме далеч от хората и от всички,
за да може да се обичаме далеч от хорските клюки и злени!

И тези сини очи вечно ще ме карат
да пиша красиви думи за теб,
момиче най красиво и най-неповторимо!
ОБИЧАМ ТЕ, С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!