7.06.2007 г., 16:41

На жената, която ме накара да пиша поезия!

1.7K 0 2
Когато те срещнах за първи път в съня си,
аз обикнах момичето с честните сини очи.
Ала когато наяве ги видях отново,
те ме накараха да пиша лирика!

И всеки път, когато в моите стихове
заговорят със своите си искрени думи,
сякаш не аз, а сърцето ми ги реди без плач!
Ала зная, че тези до нея ще стигнат някога
и тогаз аз и тя ще бъдем най-щастливи!

Нощ е! Поглеждайки към нощното небе,
аз намерих твоите сини честни очи!
Намирайки ги, аз ги зарових в нежната си гръд!
И нека завинаги тези тъжни очи бъдат мои!

Знам, че лудост е това, но в любовта всичко е позволено,
аз реших да те обичам в рими, защото знам едно,
че в моето сърце ти ще бъдеш веч и завинаги!
Обичам те! Малко е да се каже, но е много силно!

Затова всяка нощ, когато имат среща нашите сънища,
аз ще ти подарявам по един стих, за да не забравяш любовта ми!
Всяка нощ ти и аз ще сме далеч от хората и от всички,
за да може да се обичаме далеч от хорските клюки и злени!

И тези сини очи вечно ще ме карат
да пиша красиви думи за теб,
момиче най красиво и най-неповторимо!
ОБИЧАМ ТЕ, С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще си послужа с 1 мъдрост, но честно казано, не знам на кого е. "Да обичаш е нищо, да те обичат е нещо, а да обичаш и да бъдеш обичан е всичко"...
  • Невероятно е - толкова тъжно, но и същевременно толкова красиво.... просто защото е истинско!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...