7.06.2007 г., 16:41

На жената, която ме накара да пиша поезия!

1.7K 0 2
Когато те срещнах за първи път в съня си,
аз обикнах момичето с честните сини очи.
Ала когато наяве ги видях отново,
те ме накараха да пиша лирика!

И всеки път, когато в моите стихове
заговорят със своите си искрени думи,
сякаш не аз, а сърцето ми ги реди без плач!
Ала зная, че тези до нея ще стигнат някога
и тогаз аз и тя ще бъдем най-щастливи!

Нощ е! Поглеждайки към нощното небе,
аз намерих твоите сини честни очи!
Намирайки ги, аз ги зарових в нежната си гръд!
И нека завинаги тези тъжни очи бъдат мои!

Знам, че лудост е това, но в любовта всичко е позволено,
аз реших да те обичам в рими, защото знам едно,
че в моето сърце ти ще бъдеш веч и завинаги!
Обичам те! Малко е да се каже, но е много силно!

Затова всяка нощ, когато имат среща нашите сънища,
аз ще ти подарявам по един стих, за да не забравяш любовта ми!
Всяка нощ ти и аз ще сме далеч от хората и от всички,
за да може да се обичаме далеч от хорските клюки и злени!

И тези сини очи вечно ще ме карат
да пиша красиви думи за теб,
момиче най красиво и най-неповторимо!
ОБИЧАМ ТЕ, С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще си послужа с 1 мъдрост, но честно казано, не знам на кого е. "Да обичаш е нищо, да те обичат е нещо, а да обичаш и да бъдеш обичан е всичко"...
  • Невероятно е - толкова тъжно, но и същевременно толкова красиво.... просто защото е истинско!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...