Jun 7, 2007, 4:41 PM

На жената, която ме накара да пиша поезия!

  Poetry » Love
1.7K 0 2
Когато те срещнах за първи път в съня си,
аз обикнах момичето с честните сини очи.
Ала когато наяве ги видях отново,
те ме накараха да пиша лирика!

И всеки път, когато в моите стихове
заговорят със своите си искрени думи,
сякаш не аз, а сърцето ми ги реди без плач!
Ала зная, че тези до нея ще стигнат някога
и тогаз аз и тя ще бъдем най-щастливи!

Нощ е! Поглеждайки към нощното небе,
аз намерих твоите сини честни очи!
Намирайки ги, аз ги зарових в нежната си гръд!
И нека завинаги тези тъжни очи бъдат мои!

Знам, че лудост е това, но в любовта всичко е позволено,
аз реших да те обичам в рими, защото знам едно,
че в моето сърце ти ще бъдеш веч и завинаги!
Обичам те! Малко е да се каже, но е много силно!

Затова всяка нощ, когато имат среща нашите сънища,
аз ще ти подарявам по един стих, за да не забравяш любовта ми!
Всяка нощ ти и аз ще сме далеч от хората и от всички,
за да може да се обичаме далеч от хорските клюки и злени!

И тези сини очи вечно ще ме карат
да пиша красиви думи за теб,
момиче най красиво и най-неповторимо!
ОБИЧАМ ТЕ, С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пацо Танчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще си послужа с 1 мъдрост, но честно казано, не знам на кого е. "Да обичаш е нищо, да те обичат е нещо, а да обичаш и да бъдеш обичан е всичко"...
  • Невероятно е - толкова тъжно, но и същевременно толкова красиво.... просто защото е истинско!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...