Богдана Богдан люби,
Богдан люби Ивáна.
На Йордановден Богдана
стана от рано по - рано.
Изми си лицето,
лицето още ръцете бели.
Коси си на плитка сплéте
и отиде в антрето.
В раклата стара бръкна,
носия бяла извади,
бяла още вéзана с конци златни,
златни още сърмени.
Натъкми се Богдана,
като бяло слънце грейна,
към реката право се затича,
към реката на Йордановден.
Там Богдана Богдан завари
с Ивáна нежно да хортува,
да хортува, ръка да и държи.
Па се повърна зад върбата,
зад върбата до реката.
Сълзи едри зарони по бяла носия,
бяла още вéзана с конци сърмени,
сърмени още златни.
Богдана Богдан люби,
Богдан люби Ивáна.
© Хари Спасов Все права защищены