Богдана Богдан люби,

Богдан люби Ивáна.

На Йордановден Богдана

стана от рано по - рано.

Изми си лицето,

лицето още ръцете бели. 

Коси си на плитка сплéте

и отиде в антрето.

В раклата стара бръкна,

носия бяла извади,

бяла още вéзана с конци златни,

златни още сърмени.

Натъкми се Богдана, 

като бяло слънце грейна,

към реката право се затича,

към реката на Йордановден.

Там Богдана Богдан завари

с Ивáна нежно да хортува, 

да хортува, ръка да и държи.

Па се повърна зад върбата,

зад върбата до реката.

Сълзи едри зарони по бяла носия,

бяла още вéзана с конци сърмени,

сърмени още златни.

Богдана Богдан люби,

Богдан люби Ивáна.